В петък, 11 декември бяха публикувани два нови текста. Председателите на работните групи по Протокола от Киото и по Дългосрочно сътрудничество публикуваха по един текст за двете направления, в които обобщават досегашните преговори и очертават вариантите за хода на преговорите.

 

Групата на малките островни държави (в т.ч. Тувалу и Малдивите) насочиха вниманието към своето предложение Протоколът от Киото да бъде изменен и да се създаде правно обвързващ протокол в направление „Дългосрочно сътрудничество”. Тяхното искане покачването на средната температура да не надвишава 1,5 °C и концентрацията на СО₂ в атмосферата да се смъкне на 350 ppm се подкрепи от над 100 държави (включително групата на африканските страни), както и от милиони хора по света.

 

След изтичането във вторник на датския текст, който бе незабавно отхвърлен от развиващите се страни, премиерът Расмусен се оказа под силен натиск от бедните страни настоящите два текста да отразяват позициите и предложенията на развиващите се страни. С това се върна на масата възможността да се сключи правно обвързващо споразумение за действие по климата, в което САЩ да се присъединят. Това остава да бъде решено на най-високо ниво.

 

Остават нерешени множество въпроси, като средносрочните и дългосрочните цели за намаляване на парниковите емисии, както и финансирането на мерките. Тези въпроси ще бъдат решени едва в края на седмицата на високо ниво. Текстовете изглеждат положителни в частите им, отнасящи се до обезлесяването и адаптацията към въздействието на климатичните изменения; те съдържат и позитивни елементи относно реформата на търговията с емисиите. От друга страна обаче въпросите за слабостите в търговията с така наречения „горещ въздух” и разпределените квоти за емисиите остават слабо засегнати. Остава слаба и частта за прилагането на споразуменията.

 

Ангажиментите на индустриалните страни по Протокола от Киото остават недостатъчни и няма промяна в това. Сумарно ангажиментите на развитите страни възлизат на намаление с едва 13-19% спрямо 1990 г., което е далеч по-малко от необходимото намаление според науката за преодоляване на заплахата. От друга страна същият анализ сочи, че бедните (развиващите се) страни колективно са изпълнили сценарии за намаление на парникови емисии с 15-30% под емисиите при липса на целенасочени мерки (така наречения сценарий „Business as Usual”, често съкратен на BAU). Всъщност, някои страни като Бразилия са поели повече ангажименти от изискваните. Това е ключов въпрос за бедните страни – преди да се присъединят към новото споразумение, те искат и развитите страни да поемат сериозни ангажименти . От своя страна развитите страни оказват натиск за едно единствено споразумение, основано на текста за Дългосрочното сътрудничество и избягват да акцентират на Протокола от Киото. Този натиск подкопава доверието в процеса на преговорите и вбесява развиващите се страни до степента, в която те го възпрепятстват. Основателна е загрижеността на развиващите се страни, че единственото политическо споразумение за намаляване на емисиите няма да бъде нищо повече от витринно ( т. нар. „Грийнуош”).

 

Възможно е държавните глави да предложат ход занапред. Необходимо е те съществено да увеличат ангажиментите. Фактът, че Европейският съюз не е увеличил ангажимента си за намаление на емисиите от 20% на 30% оказа силно отрицателно въздействие върху преговорите. Падна доверието на развиващите се страни в сериозността на европейската ангажираност и другите развити страни отказват да увеличат ангажиментите си без ЕС да направи същото. Страните, които пречат на увеличаването ангажимента на ЕС на 30 процентово намаление, включват Полша и Германия. В четвъртък и петък се очаква на заседание на Европейския съвет в Копенхаген да се поставят на масата варианти за решаване на този въпрос. Недостатъчните ангажименти по Протокола от Киото накараха групата на африкански страни временно да напуснат преговорите, тъй като те бяха разтревожени в текста на новото споразумение индустриалните страни да не прехвърлят тежестта на намаляване на емисиите върху развиващите се страни, вместо да се ангажират за съществени собствени намаления по Протокола от Киото.

 

Решаващ за целите за намаление на емисиите е и въпросът за прехвърляне на непродадени квоти за парникови емисии от първия на втория период (по Киото). Според проучване на Европейската мрежа за действие по климата (CAN Europe) озаглавено „Point Carbon”, към момента сборът на непродадените квоти надвишава ангажиментите за намаляване на емисиите на всички развити страни взети заедно. Това означава, че ако се допуска прехвърлянето на този „горещ въздух”, на богатите страни от Анекс 1 към Протокола от Киото няма да се изисква никакви намаления на емисиите. Това би довело до срив на въглеродния пазар и реален хаос в мерките за овладяване на кризата с климата.

 

По това отношение ключовата страна – Русия – поставя определени условия, при които тя да се откаже от прехвърлянето на непродадените квоти. Европейският съюз като ключов играч още няма позиция по този въпрос. Позицията му се блокира от няколко страни от ЕС в Централна и Източна Европа (Полша, Унгария, Словакия, Румъния, Латвия, Литва и Естония не е сигурно). Въпреки, че до 2012 г. повечето от тях ще са продали излишните си квоти и почти няма да имат какво да прехвърлят, те все пак лобират за неограничено прехвърляне на непродадените квоти към бъдещия период. Необходимо е да се премахне това препятствие в Централна и Източна Европа, тъй като то блокира и застрашава целия процес на преговорите, където ЕС е ключов играч. Лидерите на ЕС трябва да имат позиция по разпределените квоти, когато се срещат тук.

 

През следващия ангажиращ период ще се отчитат емисиите от земеползването и горите. Водят се спорове как това да се осъществи и каква да бъде базата за измерване. Накратко казано, това може да се направи като се сравняват емисиите по LULUCF с емисии от дадена базова година. Друг вариант е да се установи прогнозен базов сценарий, предполагащ теоретичното развитие на емисиите. Базовият сценарий обаче е изложен на погрешни предположения, които могат да доведат до преразпределение на квоти, несъответстващи на реалното намаление на емисиите по LULUCF. Някои страни от ЕС може да желаят да се възползват от тази вратичка в бъдеще (Австрия, Швеция, Финландия, Чехия, Словакия, Латвия, Литва и Естония). Те подкрепят ЕС да приеме позиция, основана на прогнозни базови сценарии, докато други, по-прогресивни страни (Франция и Обединеното кралство) лобират за подхода на ясна и справедлива базова година, вероятно 1990 г.

 

 

Към момента няма съществен напредък по отношение на финансирането. Единствената нова предложена цифра се появи от срещата на Европейския съвет в четвъртък и петък в Брюксел, в размер на 2,4 милиарда евро годишно. От друга страна обаче, НПО и развиващите се страни изтъкват, че тези средства не са нито нови, нито допълнителни. До голяма степен те се състоят само от съществуващи ангажименти за чуждестранна помощ, преименувани и представени като нещо ново.

 

В текстовете се признават принципите за дългосрочното финансиране (например да бъде адекватно, в увеличен порядък и предсказуемо). Те съдържат елементи за институциите (което остава вратата открехната за съществуващи институции като GEF или Световната банка). Текстът не съдържа никакви съществени предложения за иновативни източници на финансиране, като например облагане на горивото за корабоплаването и въздушния транспорт или средства от продажби на международни квоти за емисиите чрез наддаване.

 

Остава ясно, че дългосрочното финансиране ще бъде предмет на преговорите на високо равнище и че администрацията на САЩ вероятно ще предложи някакво финансиране в Копенхаген. Възможно е конкретният размер да не се посочи в текста, но важното е да се гарантира, че предоставянето на ресурсите ще бъде стабилно и предсказуемо (чрез силна политическа воля или прилагането на иновативни механизми). Част от дебата за финансирането касае начина, по който да се изразходват средствата. Текущите дискусии се отнасят до това дали мониторинга, проверяването и отчитането да се прилагат само на автономните, едностранни действия или на действията, подкрепени на международното ниво.

 

 

В събота се проведе най-големият митинг не само в Копенхаген, но и в цялата история на преговорите по измененията в климата. В шествието до центъра „Бела” през града се включиха до 100 000 души. Участниците бяха от Дания, от страните на ЕС и от различни развиващи се страни. Те се стремяха да изразят желанието си за справедливо, амбициозно и законово обвързващо споразумение за измененията в климата. Шествието бе предимно мирно и спокойно, но имаше отделни сблъсъци. Някои от арестуваните възнамеряват да се отнесат до съда поради неправомерно поведение на полицията по време на шествието. Делегатите в центъра „Бела” можеха пряко да гледат снимки и видео от шествието по време конференцията.