През последните години се проведоха тежки преговори за решаване на проблемите, пораждани от изменението на климата. Независимо от тях споразумението от Копенхаген 2009, постигнато в последния момент, е обречено на неуспех и няма да може да гарантира безопасните нива от под 2°C покачване на глобалните температури.

 

            Отново се видя, че тази форма на срещи и водене на преговори е изчерпана и не води до очакваните резултати, а само до огромно разхищаване на обществени средства и енергия. Необходима е по-задълбочена предварителна подготовка с ясно разпределение на задълженията.

 

            Напълно безсмислено е събирането на 192 държави на едно място, без подписването на юридически обвързващ документ, гарантиращ радикално намаляване на парниковите емисии. Вместо това се наслушахме на популистки речи от политиците и „драматични” „напускания” и „завръщане„ на преговорите.

 

            Лошият резултат на преговорите, показва, че решението на Европейския съюз да направи своите ангажименти до голяма степен зависими от действията на другите, не постигна очаквания стимулиращ ефект в преговорите. Не само сделката с посредничеството в Копенхаген до голяма степен се провали, но намалението на емисиите за Европа остават на нива от 20% (според договореностите на пакета „Енергетика и Климат“) - далеч под това, което е необходимо, постижимо и очаквано.

 

            Провалът на преговорите свидетелства и за липса на съизмеримост в отношението от страна на индустриалните страни към спешността, с която е необходимо да се търсят решения. Проличава упорито придържане към остарялото икономическо мислене, основано на илюзията за възможността икономиката и консумацията да растат до безкрайност. Липсва сериозен стремеж към мерки за насърчаване на устойчива икономика. И без друго слабите обещания на развитите страни са основани не на реално намаляване на емисиите в рамките на техните собствени територии, но на съмнителни и твърде манипулируеми пазарни механизми, които не водят до реално намаляване на емисиите.

 

            Освен ниската ангажираност на страните относно намаляване на количества емисии, преговорите в Копенхаген бяха белязани от неохотата на редица страни за утвърждаване на надеждни механизми за отчитане на емисиите. Това важи особено за емисиите от обезлесяването на горите и от промените в земеползването. Зеещите вратички, заложени в Протокола от Киото, не са затворени и са създадени нови такива.

 

            Декларацията на САЩ и другите големи страни емитери (Китай, Индия, Русия, Бразилия и др.) на парникови газове е дълбоко разочарование. В същото време индустриалните държави си поставиха срок до февруари 2010 г. да се ангажират със своите обещания за намаляване на емисиите. Изключително важно е те да се възползват от възможността да затворят огромен брой "вратички" в настоящите цели.

 

            Правителствата трябвада действат спешно да се постави ясен график за това кога юридически обвързващо споразумение ще бъде постигнато - светът все още е в очакване на лидерството, от което се нуждае.

 

Прогресивните лидери на ЕС показаха решителност за определяне на размера на необходимото международно финансиране, и настояват на ниво ЕС да се обсъдят по-големи съкращения на емисиите. Очакваме през следващите месеци, да продължи диалогът за справедливо, амбициозно и обвързващо глобално споразумение.

 

 

 

Георги Стефанов
WWF - България
e-mail: <gstefanov@wwfdcp.bg> 

тел.: +359 889 517 976

Марк Босани
Европейска климатична фондация
e-mail: <markbossanyi@yahoo.co.uk> 

тел.: +359 899 981 969

 

Тодор Тодоров
Екологично сдружение „За Земята“

e-mail: <todorside@gmail.com>

тел.: +359 887 122 801

 

Коалиция за действие срещу промените в климата - България

e-mail: <borislav.sandov@gmail.com>