През последните дни и седмици станахме свидетели на изказвания на различни позиции, че България няма да бъде засегната от климатичните промени, а също и че е най-ощетената държава (в частност родната енергетика и икономика), във връзка с поетите глобални и европейски ангажименти, касаещи изменението на климата и трансформацията към ниско въглеродна икономика.

 

 

            Мит 1: България няма да бъде засегната от климатичните промени;

            България е южно разположена страна, и като такава ние попадаме в зоната на най-драстичните промени, а именно горещи вълни засушаване и пожари, намаляване на количествата на валежите и снегозадържането, промяна на сезоните, спадане добивите на земеделската продукция, миграция на хора пострадали райони и др. Много от посочените фактори вече са налице и са лесно доказуеми.

            Според данни на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН в периода 2050-2080 г. температурите в България ще се увеличат с 2-5 градуса и така до 50 години климатът тук ще стане субтропичен.

            Основна опасност при подобна промяна е изчезването на някои традиционни култури, възникването и разпространението на нови за този регион болести и вредители, които ще бъдат устойчиви към новите условия.

 

            Мит 2: Единственото решение за климата е строежа на АЕЦ – БЕЛЕНЕ;

            Необходимостта от втора АЕЦ в България е напълно необоснована, включително и от гледна точка на промените в климата. По-малкият проблем са емисиите на парникови газове, които ще се изхвърлят в атмосферата по време на строителството й (вкл. производството на реактора и останалите компоненти). Основното е, че с 10 милиарда евро България би могла да постигне нива на енергийна ефективност и да инсталира достатъчно ВЕИ, така че да няма нужда от строителството на нови големи мощности.  (Същото се отнася и за средствата, които енергийното лоби иска да вкара в останалите големи енергийни проекти, записани в проекто-стратегията за енергетиката до 2020 г.) С 3 милиарда евро револвиращ фонд, страната ни може да постигне в рамките на десетилетие намаляване на енергийния интензитет с 50%.

            ЕЕ и ВЕИ са единствените, които позволяват след изтичането на определен период от време (от 2 до 15 г. в зависимост от различните технологии и схеми) енергията да стане практически безплатна.

            Отделно инвестициите в енергийна ефективност и ВЕИ ще допринесат дори повече за развитието на редица производства и услуги, както и за нови работни места в по-голям обем от която и да е АЕЦ. Освен това нова АЕЦ води със себе си огромни други проблеми – затваряне и погребване на мощностите, погребване на радиоактивните отпадъци, постоянни допълнителни инвестиции за повишаване на безопасността.

            Най-накрая единствено енергийната ефективност и ВЕИ могат да гарантират независимост от външни фактори, било те икономически, политически или геополитически.

            Нека не забравяме, че най-чистата и най-евтината енергия е спестената енергия.

 

            Мит 3: България няма достатъчно условия и капацитет за изграждането на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ);

            България е подходяща страна за ВЕИ, с нейното южно изложение, притежаваща голям ресурс от биомаса и геотермална енергия, както и подходящи места за енергия добивана от вятъра и слънцето.

 

            Мит 4: Българската икономика не може да се справи с прехода към ниско    въглеродно развитие;

            Българската икономика се нуждае от много бързо намаляване на първичните и вторичните енергийни носители и зависимостта за да може да достигне поне средните нива на ЕС за конкурентоспособност, в противен случай е обречена на продължаващо  западане на икономиката и загуба на сега съществуващите ни пазари поради липсата на адекватни икономически и финансови механизми, а именно – колкото по малко се влага на единица продукт, толкова повече печелиш! Мнозинството от представителите на българския бизнес ( например БСК-Българска стопанска камара,) споделят разбирането, че ръст на икономиката непременно се постига чрез повишено отделяне на парникови газове. Това е пълно неразбиране на съвременните световни тенденции. Политиците и бизнеса все още предпочитат да подкрепят икономиката на потреблението и изхвърлянето, която им позволява да паразитират върху държавните поръчки и фондовете в сферата на енергетиката и индустрията.

 

            Мит 5: В новата Енергийна стратегия България трябва да заложи основно на ТЕЦ с български въглища, АЕЦ и изграждането на големите енергийни проекти;

            Такава Енергийна стратегия ще доведе България не само до не изпълнението на дългосрочните европейски и глобални цели във връзка с изменението на климата, но и допълнително ще увеличи зависимостта от внос на енергийни ресурси към други държави. Освен това не е оправдано в стратегически план да се залага на технологии  от преди половин век, точно обратното трябва да се набляга на ВЕИ, Енергийна  ефективност и децентрализация на електроснабдяването.

 

            Мит 5: България е най-засегнатата и потърпевша страна с най-сериозните  ангажименти във връзка с целите на ЕС от пакета „Енергетика и Климат“ и           глобалните ограничения относно климатичните промени;

            Нашата страна със сигурност има нужда от бърза промяна на цялостта си политика насочена към бизнеса и индустрията и енергетиката. Почти нулевото технологично обновяване през последните 20-30 години ни поставя на едно от челните места като екологично замърсяване, и със сигурност на първо място от разходи за енергийната ни интензивност, а от там съответно до много малък растеж на БВП. Трябва да се  приемат фактите, че ниско въглеродните производства сами по себе си водят до високи печалби и енергийна независимост, точно затова икономиките по света са се насочили към такъв път на развитие. В България ужасно закъсняха разяснителните кампании на правителствено по темата за енергийна ефективност, ВЕИ, и новите технологии.

 

            Мит 6: Цената която трябва да платим за да повишим енергийната си ефективност на индустрията и на домакинствата е непосилна;

            Високите цели към които се е насочило българското правителство – поне 50% повишаване на енергийната ефективност до 2020 г, със сигурност са трудно    осъществими, но простата сметка показва че приходите от спестените средства ще са в много по-сериозни суми отколкото направените разходи, ако наистина осъществим тази цел

 

            Мит 7: България трябва да се възползва от възможностите на протокола от Киото за да продаде неусвоените си емисии;

            България е трябвало отдавана да се възползва от тази възможност. Към момента се очаква тя да бъде минимизирана, заради по-високите глобални цели, и      доказателствата, че тези финансови механизми не водят до реално намаляване на емисиите, т.е. българската индустрия и родните политиците не бива да смятат, че има безгранични глобални средства за всичко, а трябва да се направи реално осъществима програма за да се даде възможност за бърз преход за постигане на високите цели, без да повтаряме грешките било собствени или чужди

 

            Мит 8: Високите глобални цели относно промените в климата са в огромна тежест за българския бизнес и индустрия;

            Сега е момента да се осъзнаят реалните факти: Ограниченията за климата са преди всичко голяма възможност за бизнеса, а не непосилно бреме, и втория факт е че българската икономика има уникалния шанс да направи този преход на приемлива цена, ако действа сега.

            Нормално е индустрията да не желае да отделя големи средства за технологични  нововъведения, но не е нормално бизнеса да не залага сценарии на бъдещите насоки, цели и възможности в глобален аспект.